22 abr 2005, 18:41

Един есенен ден...във сърцето 

  Poesía
1783 0 2
Едва поемам дъх и чувам
на въздуха ленивата му стъпка.
Изправям се и виждам рая
във полусуровата му жар.
Отнесена от шепнещия порив,
от чувствата на есенния ден,
стоя, а крача към сърцето
на песенния лек сатен.
Със снимка във съзнанието бледо,
като след опиум в мъглива нощ,
протягам нежна длан, листо от вишна,
докосвам моята мечта.
Заспивай тук, в кутия от емоции,
завинаги като бетонна плоча.
Заспивай! Като дете в прегръдка
сред бронята на моето сърце.

© В Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??