wtsigd (В) wtsigd (В)
10
Apr 22, 2005, 6:41 PM

Един есенен ден...във сърцето

  Poetry
2.4K 0 2
Едва поемам дъх и чувам
на въздуха ленивата му стъпка.
Изправям се и виждам рая
във полусуровата му жар.
Отнесена от шепнещия порив,
от чувствата на есенния ден,
стоя, а крача към сърцето
на песенния лек сатен.
Със снимка във съзнанието бледо,
като след опиум в мъглива нощ,
протягам нежна длан, листо от вишна,
докосвам моята мечта.
Заспивай тук, в кутия от емоции,
завинаги като бетонна плоча.
Заспивай! Като дете в прегръдка
сред бронята на моето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0