18 ene 2014, 18:54

Един живот

  Poesía » Otra
566 0 5

Криле на птица вятърът ми подари,

комета ярка свободата си ми даде,

звезда орисница със мъдрост ме дари,

а любовта жаравата си ми отдаде.


Земята ме научи да копнея,

небето пък ми даде светлина,

а слънцето в душата ми живее

и на мечтите с порива летя.


И детски смях във радост ме превръща,

а мъжки грях - във каменна стена.

Аз мога да наказвам и прегръщам,

да съм палач, светица и съдба,


да съм страстта, когато ме обичат,

да бъда ярост щом ме наранят

и с тези дарове да мога да напиша

един живот – познат и непознат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав за стихотворението!
  • Благодаря за вниманието
    Надя,всички си носим орисията, само се надявам повечето да си имаме звезди орисници, а не вещици
    Иван, наистина сте го усетил. Признава, че е писано отдавна
    Кръстина, радвам се, че съм стигнала до теб
  • "И детски смях във радост ме превръща,

    а мъжки грях - във каменна стена.

    Аз мога да наказвам и прегръщам,

    да съм палач, светица и съдба,"
    ..................................................
    Много силен, жизнеутвърждаващ стих, който докосва сърцето!
    Много ми хареса! Поздрави!
  • Наистина е прекрасно и личи порива на младостта!
  • Прекрасно е... така е,когато имаш звезда орисница!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...