18 ene 2014, 18:54

Един живот 

  Poesía » Otra
430 0 5

Криле на птица вятърът ми подари,

комета ярка свободата си ми даде,

звезда орисница със мъдрост ме дари,

а любовта жаравата си ми отдаде.


Земята ме научи да копнея,

небето пък ми даде светлина,

а слънцето в душата ми живее

и на мечтите с порива летя.


И детски смях във радост ме превръща,

а мъжки грях - във каменна стена.

Аз мога да наказвам и прегръщам,

да съм палач, светица и съдба,


да съм страстта, когато ме обичат,

да бъда ярост щом ме наранят

и с тези дарове да мога да напиша

един живот – познат и непознат.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав за стихотворението!
  • Благодаря за вниманието
    Надя,всички си носим орисията, само се надявам повечето да си имаме звезди орисници, а не вещици
    Иван, наистина сте го усетил. Признава, че е писано отдавна
    Кръстина, радвам се, че съм стигнала до теб
  • "И детски смях във радост ме превръща,

    а мъжки грях - във каменна стена.

    Аз мога да наказвам и прегръщам,

    да съм палач, светица и съдба,"
    ..................................................
    Много силен, жизнеутвърждаващ стих, който докосва сърцето!
    Много ми хареса! Поздрави!
  • Наистина е прекрасно и личи порива на младостта!
  • Прекрасно е... така е,когато имаш звезда орисница!
Propuestas
: ??:??