28 ene 2018, 22:32

Един живот

  Poesía
755 0 0

Разпърпана понечих да сляза,
и развихри се в мен като зараза,

готова бях за нея, не отказах,
и кога проплаках, не забелязах.

 

Крилцата ми бегло подава се,
Когато пред ножиците оказаха се.
И чудя се аз, наказваха ли ме,
ала не, традицията им така повеляваше.

 

После пък, изкоренявахме дявола.
Няма атмосфера по-тягосна.
Лъжата обаче след време се изчерпа,
кръвта от ръцете ни така и не изчезна.

 

Казваха ми - Към небето молитви ще отправиш,
в храма свещичка ще запалиш,
а ако господ е в добро настроение,
прошка ще получиш за всяко прегрешение.

 

Лутаха ме сред безкрайните си войни,
проядена отвътре съм, но пък тялото ми се цери.
Лоши срещу лоши за власт и за пари.
Предадох се, не можех, нека родът да ми прости.

 

Осъдиха ме справедливо за измяна,
не съм допринесла достатъчно за клана,
готова бях да си отида, и урокът се оказа,
че да си свободен на земята е равно на проказа.

 

Въпреки това аз отново ще сляза...
Мазохистично пак опита си ще забравя...
Целта и смисълът на никого не ще оставя,
да ги определят тъй както на тях им приляга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Ламбева Todos los derechos reservados

Животът... такъв, какъвто е.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...