Един живот

Разпърпана понечих да сляза,
и развихри се в мен като зараза,

готова бях за нея, не отказах,
и кога проплаках, не забелязах.

Крилцата ми бегло подава се,
Когато пред ножиците оказаха се.
И чудя се аз, наказваха ли ме,
ала не, традицията им така повеляваше.

После пък, изкоренявахме дявола.
Няма атмосфера по-тягосна.
Лъжата обаче след време се изчерпа,
кръвта от ръцете ни така и не изчезна.

Казваха ми - Към небето молитви ще отправиш,
в храма свещичка ще запалиш,
а ако господ е в добро настроение,
прошка ще получиш за всяко прегрешение.

Лутаха ме сред безкрайните си войни,
проядена отвътре съм, но пък тялото ми се цери.
Лоши срещу лоши за власт и за пари.
Предадох се, не можех, нека родът да ми прости.

Осъдиха ме справедливо за измяна,
не съм допринесла достатъчно за клана,
готова бях да си отида, и урокът се оказа,
че да си свободен на земята е равно на проказа.

Въпреки това аз отново ще сляза...
Мазохистично пак опита си ще забравя...
Целта и смисълът на никого не ще оставя,
да ги определят тъй както на тях им приляга.