Разпърпана понечих да сляза,
и развихри се в мен като зараза,
готова бях за нея, не отказах,
и кога проплаках, не забелязах.
Крилцата ми бегло подава се,
Когато пред ножиците оказаха се.
И чудя се аз, наказваха ли ме,
ала не, традицията им така повеляваше.
После пък, изкоренявахме дявола.
Няма атмосфера по-тягосна.
Лъжата обаче след време се изчерпа,
кръвта от ръцете ни така и не изчезна. ...