ianira (Иянира)
31 73
28 feb 2011, 16:55

Един живот да засрамим смъртта 

  Poesía
632 0 3


Крещим, чупим, плачем и се смеем истерично.

Емоционални и радостта, и тъгата приемаме иронично.

Нямаме си простички идеали, нямаме си БОГ.

Губим се, крадем чужди инициали и трием блог след блог.

Дори назад да погледнем, да потърсим... все тая.

Там няма нищо,  празно е като небоядисана стая.

Филмите ни, музиката ни разказват за  ИСТИНСКИ животи.

Заместваме ги с наште спомени, спомени на идиоти.

           А НЕ ТРЯБВАШЕ ДА Е ТАКА!

Трябваше да се раждаме с цели и да ги гоним.

Да си издерем лицата, камъните с пръсти да изроним.

Единият ни живот да мине в огън и жарава.

Един, макар и кратък, но да си заслужава.

И ако от нещо се откажем, то да е в самия ни край.

Когато кръвта ни бурно изтича и сърцето я изблъсква докрай.

И ТОГАВА, АКО НЯКОЙ С ПРЪЧКА РАЗБУТА ЖАРТА,

ДА ИЗРОВИ ЕДИН ЖИВОТ, ЖИВОТ, ЗАСРАМИЛ СМЪРТТА.

© Иянира Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??