Един живот да засрамим смъртта
Крещим, чупим, плачем и се смеем истерично.
Емоционални и радостта, и тъгата приемаме иронично.
Нямаме си простички идеали, нямаме си БОГ.
Губим се, крадем чужди инициали и трием блог след блог.
Дори назад да погледнем, да потърсим... все тая.
Там няма нищо, празно е като небоядисана стая.
Филмите ни, музиката ни разказват за ИСТИНСКИ животи.
Заместваме ги с наште спомени, спомени на идиоти.
А НЕ ТРЯБВАШЕ ДА Е ТАКА!
Трябваше да се раждаме с цели и да ги гоним.
Да си издерем лицата, камъните с пръсти да изроним.
Единият ни живот да мине в огън и жарава.
Един, макар и кратък, но да си заслужава.
И ако от нещо се откажем, то да е в самия ни край.
Когато кръвта ни бурно изтича и сърцето я изблъсква докрай.
И ТОГАВА, АКО НЯКОЙ С ПРЪЧКА РАЗБУТА ЖАРТА,
ДА ИЗРОВИ ЕДИН ЖИВОТ, ЖИВОТ, ЗАСРАМИЛ СМЪРТТА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иянира Всички права запазени
