31 ago 2011, 16:18

Един към друг

1.8K 0 19

Ти си болка от искана рана,
на сърдечната рима си спънка,
и дъха ми удави във ваните
на очите си – топли безсънки...
 
Улови ме със треп пеперуден
и на пръста ми кацна игриво,
цветен звън в тишината събуди -
напраши ми душата със чудо...
 
На мечтите ми купи килимче
и вълшебната дума изрече,
кацна в моята нощ херувимче
и стрелата си пусна ми вече...
 
И сега в своя бълн полудявам
и се смея, и стряскам в съня си;
сутрин Слънце за тебе изгрявам,
вечер - звездният огън ме ръси...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...