Един към друг
Ти си болка от искана рана,
на сърдечната рима си спънка,
и дъха ми удави във ваните
на очите си – топли безсънки...
Улови ме със треп пеперуден
и на пръста ми кацна игриво,
цветен звън в тишината събуди -
напраши ми душата със чудо...
На мечтите ми купи килимче
и вълшебната дума изрече,
кацна в моята нощ херувимче
и стрелата си пусна ми вече...
И сега в своя бълн полудявам
и се смея, и стряскам в съня си;
сутрин Слънце за тебе изгрявам,
вечер - звездният огън ме ръси...
© Михаил Цветански All rights reserved.
