9 feb 2014, 19:36

Един лъже-Христос

  Poesía » Otra
586 0 8

И всеки идващ божи ден

разпъва ме на кръст изцяло.

Следи оставя той във мен

от гвоздеи по мойто тяло.

 

От туй разпъване до днес

не ми остана място здраво.

Но аз запазих свойта чест

във битието си кораво.

 

Но тук виси един въпрос

и аз от него не се крия.

Не се представям за Христос

и майка ми не бе Мария.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нямам думи... Поздрави Никола!
  • Много истинско и отлично написано!
  • Браво, Никола!Изразил си усещанията на голяма част от обществото ни!аплодисменти!
  • Благодаря, Приятели, за прочита, комуентариите и оценките!
    Трогнат съм и посещението Ви ме радва!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Да, всеки носи своя кръст, на един е по-лек, на друг по-тежък!
    Живота не се живее лесно!
    Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...