13 feb 2010, 11:03

Един миг!

Poesía

551 0 0

Дъждът днес заваля тихо и плавно
и как времето спря бавно, и жадно
тогава ние с теб двама се унесохме
със тъмнината и прегрешихме сладко!

Дъждът все още капеше по малко,
но за нас вън беше слънце,
защото телата ни се сляха, както
по филмите често става.

Всичко беше ненадейно,
просто две влюбени души, но за
моя радост сбъднаха ми се някой мечти
и едната беше ти…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0