Един миг!
Дъждът днес заваля тихо и плавно
и как времето спря бавно, и жадно
тогава ние с теб двама се унесохме
със тъмнината и прегрешихме сладко!
Дъждът все още капеше по малко,
но за нас вън беше слънце,
защото телата ни се сляха, както
по филмите често става.
Всичко беше ненадейно,
просто две влюбени души, но за
моя радост сбъднаха ми се някой мечти
и едната беше ти…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ребека Иванова Все права защищены