1 dic 2023, 14:36

Един миг Надежда

  Poesía
395 3 1

ЕДИН МИГ НАДЕЖДА

 

... от болките се учех да съм благ, и през сълзи да пея светли песни,

да не приемам никого за враг, преди юмрук в лицето ми да тресне,

понякога се случва да греша, но вслушвам се във мравката по Пътя –

да си вървя с протегната душа! – и нищо моя взор да не помътя,

да вярвам, че над всекиго до мен Бог е надвесил топлите си длани,

 

че слънцето поръбва всеки ден с любов дори най-лютите ни рани,

тъй не летях с Вълшебния килим, злата не трупах в бащината крина! –

навярно – оптимист неприложим? – и аз от този свят ще си замина,

а песента – изпята ми е тя! – в несръчните ми рими кой се вглежда?

През болките аз цял живот летя и всеки миг превръщам във надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...