1.12.2023 г., 14:36

Един миг Надежда

389 3 1

ЕДИН МИГ НАДЕЖДА

 

... от болките се учех да съм благ, и през сълзи да пея светли песни,

да не приемам никого за враг, преди юмрук в лицето ми да тресне,

понякога се случва да греша, но вслушвам се във мравката по Пътя –

да си вървя с протегната душа! – и нищо моя взор да не помътя,

да вярвам, че над всекиго до мен Бог е надвесил топлите си длани,

 

че слънцето поръбва всеки ден с любов дори най-лютите ни рани,

тъй не летях с Вълшебния килим, злата не трупах в бащината крина! –

навярно – оптимист неприложим? – и аз от този свят ще си замина,

а песента – изпята ми е тя! – в несръчните ми рими кой се вглежда?

През болките аз цял живот летя и всеки миг превръщам във надежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...