17 may 2025, 9:25  

Един милион на Боташ всеки ден

  Poesía
340 2 9

Тук наш един, усукан президент 

безочливо  -  нас всички изработи:

ще даваме, един милион на ден

от тук насетне  -  ей така, на Боташ!

 

Тринадесет години  -  занапред

ще плащаме на турската държава,

задето тук  -  един червен каскет

реши с юмрук, народ да управлява!

 

Със цялата си наглост, той сега

се прави на загрижен към народа:

Срещу Европа, вдига пак ръка,

единствено… във кремълска угода!

 

 

Юри Йовев 

май 2025 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Личи ти, че си му фен.
  • Казах мнението си.
    Що е то риторика,оставям я на теб, Юри.
  • Стойчо, благодаря ти, че ми разясни ролята на българския президент в управлението на страната. Не я знаех. От теб разбирам, че Радев не е знаел нищо за договора с Боташ, а ако е знаел, то той е бил против него, съпротивлявал се е с всички сили да не бъде подписан, но министерския съвет на нареденото от него служебно правителство, не му е обърнал внимание, не го е послушал и министърът е подписал този заробващ договор без да мине през Народното събрание. Блаженни са вярващите!
  • Юри, президентът на Република България няма икономически взаимоотношения(Конституцията на страната му позволява само да подпише меморандум,т.е.Паметка!)и той не е отговорен за договори, които подписва изпълнителната власт.Ролята на Президента е да консултира.
    Българската Конституция му отрежда арбитърска(на балансьор)дейност.
    Той е еднакво отдалечен от партийната парламентарна кохорта в, и извън парламента!
    Министерският съвет е проектовносител и инициатор,а Нар.представители узаконяват проекторешенията!
  • Миночка, Никола, Слав, Валя - юмрукът на Радев - най-голямото зло последните пет години.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...