Първи работен ден, първа работа,
сърце изпълнено със страх и празнота.
С треперещи ръце си казвах аз,
стегни се бе хлапе, ще се справиш за час.
Но колкото и пъти да си го потарям,
страхът стой все още там.
И точно когато бях решила да си кажа,
„ Това е моят край!“
Някой дойде до мен и каза,
„ Браво ,справяш се добре!“
Обръщам се в посока на гласа
и срещам един поглед изпълнен с топлина.
Един поглед който без думи ме привлече
и ме кара да се усмихна.
При вида на този поглед,
страхът от мен се изпарява.
Но колкото по дълго гледам в него,
си мисля само как ще изгоря.
Този поглед ме накара да повярвам в чудеса,
накара ме отново да повярвам в любовта.
© Полина Евтимова Todos los derechos reservados