Първи работен ден, първа работа,

сърце изпълнено със страх и празнота.

С треперещи ръце си казвах аз, 

стегни се бе хлапе, ще се справиш за час.

Но колкото и пъти да си го потарям,

страхът стой все още там.

И точно когато бях решила да си кажа,

„ Това е моят край!“

Някой дойде до мен и каза,

„ Браво ,справяш се добре!“

Обръщам се в посока на гласа 

и срещам един поглед изпълнен с топлина.

Един поглед който без думи ме привлече

и ме кара да се усмихна.

При вида на този поглед,

страхът от мен се изпарява.

Но колкото по дълго гледам в него,

си мисля само как ще изгоря.

Този поглед ме накара да повярвам в чудеса,

накара ме отново да повярвам в любовта.