О, тъй красиво е небето
със всички тези цветове!
И два игриви самолета,
ведно с душата на поета,
там нарисуваха сърце.

И във сърцето, по средата,
слънце златно хвърля зной
и храни със лъчи тревата,
усмихват се от там цветята
в хармония и покой.

Изправен вдишвам красотата
на раннопролетния плод,
а вие сте ми във краката,
в кръг седите на земята
и "праскате" белот.

От вашето безцветно наргиле
облачета дим излизат.
Изгубили сте всички цветове,
а пък зад сивите ви гърбове
всичко е красиво...

>> На това станах свидетел в неделя, 13 март. Държанието на приятелите ми беше направо ужасяващо :/