15 мар. 2011 г., 18:57

Един пролетен ден

853 0 0

О, тъй красиво е небето
със всички тези цветове!
И два игриви самолета,
ведно с душата на поета,
там нарисуваха сърце.

И във сърцето, по средата,
слънце златно хвърля зной
и храни със лъчи тревата,
усмихват се от там цветята
в хармония и покой.

Изправен вдишвам красотата
на раннопролетния плод,
а вие сте ми във краката,
в кръг седите на земята
и "праскате" белот.

От вашето безцветно наргиле
облачета дим излизат.
Изгубили сте всички цветове,
а пък зад сивите ви гърбове
всичко е красиво...

 

 

 

>> На това станах свидетел в неделя, 13 март. Държанието на приятелите ми беше направо ужасяващо :/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кавалер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....