15 мар. 2011 г., 18:57

Един пролетен ден

855 0 0

О, тъй красиво е небето
със всички тези цветове!
И два игриви самолета,
ведно с душата на поета,
там нарисуваха сърце.

И във сърцето, по средата,
слънце златно хвърля зной
и храни със лъчи тревата,
усмихват се от там цветята
в хармония и покой.

Изправен вдишвам красотата
на раннопролетния плод,
а вие сте ми във краката,
в кръг седите на земята
и "праскате" белот.

От вашето безцветно наргиле
облачета дим излизат.
Изгубили сте всички цветове,
а пък зад сивите ви гърбове
всичко е красиво...

 

 

 

>> На това станах свидетел в неделя, 13 март. Държанието на приятелите ми беше направо ужасяващо :/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кавалер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...