Един ръждясал ключ...

                             Sic transit gloria mundi...*

Той нищо не отключва вече

понеже кóда си не помни,

а в някаква далечна вечер

под свод със мраморни колони –

навярно е врати изящни

отварял към великолепни

оплетени от грях и страсти,

но днес забравени моменти...

В Животът, също както в жажда,

неутолим бил той тогава,

а днес ръждата го разяжда

коварно в яростна забрава...

И тъй оказал се излишен

в строшени, стари чекмеджета –

тъжи за Оня свят предишен,

на който знаел сам секрета...

Забравен (даже сантименти

не може днес да предизвика)

по отлетялите моменти

в една действителност велика:

– на време ласкаво, чаровно,

изглеждало така безкрайно

във други дни, но безусловно

изгубено...

–Къде?...

–Незнайно!...

... Накрая някой щом решил, да

разчиства (просто неизбежно!)

го завъртяла и Съдбата

във тъжна орбита небрежно...

Така изхвърлен бил той тука

и в спомените преживява,

където гасне на боклука 
– и цялата Световна слава...

05.04.2019.                                           

*лат.: Така преминава световната слава.