Azalia (Христина Михайлова)

Зимна приказка 🇧🇬

Утрото тихо се подава през заскрежените стъкла,
леко и с плахи стъпки пак завръща се деня,
за да разкрие изящното творение на нощта,
покрила с бял килим, сякаш от сребро, сухата земя.
Отваряйки очи, захласнат гледаш този зимен рай, ...

Azalia

Poesía » Del paisaje

2013-12-15T20:25:07+02:00 688

Самотен миг 🇧🇬

Понякога в миг отново идва тя, тъгата,
нечакана и тъй немила гостенка за мен,
тихо влиза с усмивка през вратата,
с леден полъх изведнъж сковава моя ден.
Искам да избягам, да се скрия, но не мога, ...

Azalia

Poesía » De amor

2013-05-25T11:36:24+03:00 629

Не искам да знам 🇧🇬

Не искам да знам кой си, нито откъде идваш.
Не искам да знам и защо те обичам толкова силно.
Достатъчно ми е само да те виждам за миг поне,
за да изпълниш със светлина и топлина сивия ден,
толкова хладен, самотен и пуст... ...

Azalia

Poesía » De amor

2013-05-19T10:26:02+03:00 784

Първичен зов 🇧🇬

Късно лято с аромат на наближаващата есен,
лист след лист багрят се в ярки цветове,
понася се навред позната, тъжна, но красива песен,
сътворена в минало далечно от самите богове.
В тази песен се разказва за рая тук на земята, ...

Azalia

Poesía

2012-08-29T20:11:25+03:00 698

Залез 🇧🇬

Денят бавно си отива вече,
последните лъчи със земята се сбогуват,
слънцето умислено поема надалече,
цветовете бурно в огнена заря пируват.
Прощален поздрав на сладкогласен славей, ...

Azalia

Poesía » Del paisaje

2012-08-07T22:20:15+03:00 799 2

Лунната соната 🇧🇬

Паяжина тънка от сребърни лъчи,
луната бялата пътека озарява
и двама с теб, изгубени в мечти,
се носим леко, а нощта ни поздравява.
Звездите загадъчно ни се усмихват, ...

Azalia

Poesía » De amor

2012-08-02T23:17:17+03:00 749 1

Летен дъжд 🇧🇬

Дъждът напои пресъхналата, изпепелена земя,
светкавица проблясна в небето,
после оглушителен грохот и
капките отново
възвърнаха на земята свежестта. ...

Azalia

Poesía » Del paisaje

2012-07-27T08:37:33+03:00 801 1

Огън и лед 🇧🇬

Какво е да се срещнат в миг огън и лед?
Кой би надделял в тази стихия от искри и блестящи кристали?
Аз ли, която пламтя в ярка, ослепителна светлина навред,
или ти, студено дихание на идваща зима, което в нощта са създали.
Затварям очи и пред мен застава образът ти, озарен в бледо сияние, ...

Azalia

Poesía » De amor

2012-07-24T21:42:34+03:00 995 1

Един съвременен Дон Жуан 🇧🇬

Изкусен ухажор и перфектният ласкател,
чаровен покорител на женските сърца,
със завладяваща усмивка - ти си нападател,
твоят лик оставя у всяка онази ярка там следа.
Не носиш ти доспехи, нито пищна шапка с перо, ...

Azalia

Poesía » De humor

2012-07-20T22:14:29+03:00 968

Ромео, не си за мен 🇧🇬

Обичах те лудо и безнадеждно,
за мен ти бе и рая, и ада,
мечтаех за любовта ти, но нищо не ми даде,
остави ме сама в нощта и сянка остави в сърцето ми.
Как ми се иска да върна времето назад и да спра, ...

Azalia

Poesía » De amor

2012-07-19T13:17:21+03:00 775 1

Танго 🇧🇬

Съвършената любов за мен си ти,
могъща сила, буйна страст,
вземи ме и в миг огъня запали
и нека светът бъде само за нас.
Танцуваш с мене ти танго, ...

Azalia

Poesía

2012-07-17T23:15:30+03:00 648

Споменът за лято 🇧🇬

Утрото е тъй свежо и красиво,
ветрецът лек гали нежните листа,
слънцето усмихва се щастливо,
поздравявайки в този миг света.
Аромат на лято навсякъде се носи, ...

Azalia

Poesía » Del paisaje

2012-07-13T13:24:22+03:00 749 2

Да обичаш 🇧🇬

Не мога да избягам, не мога да се скрия.
Мога само да се боря. Трудно е, но няма
връщане назад. Протегни ръка и ме спаси
от самотата.
Прегърни ме и аз ще ти се доверя. ...

Azalia

Poesía » De amor

2012-07-11T23:47:31+03:00 711 1