29 sept 2010, 20:39

Един за друг

1.3K 0 2

Толкова непознати сме почти,
когато заедно сме, мълчим,
но един за друг наум говорим си,
сякаш от векове съдба събира ни.

И променя ни,
светът започва отначало,
любовта дава ни едно добро начало,
събира ни в цяло,
хайде да погледнем в отсрещното огледало.

Аз съм друга,
ти си променен,
сякаш е някак по-красив ден,
щом ти невинно стоиш до мен.

Очите ти са някак по-различни,
май че блясък виждам в тях,
охх...
май и моето сърце тупти от страст.

Хора сред нас минават
и като влак бързо отминават,
ти забеляза ли ги,
или очи от мен не отлепи.

Спокойно,
нищо няма да се развали,
аз до теб ще съм, знаеш, нали...
напред погледни.

Назад спомените отминават,
скоростно си заминават,
оставам само аз,
моите очи, пръсти и власт.

Запленен си от това,
аз също от твоята добра душа,
мечти създава една сълза,
която крещи, че иска с теб да е до края.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Глория Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...