Sep 29, 2010, 8:39 PM

Един за друг

  Poetry » Love
1.3K 0 2

Толкова непознати сме почти,
когато заедно сме, мълчим,
но един за друг наум говорим си,
сякаш от векове съдба събира ни.

И променя ни,
светът започва отначало,
любовта дава ни едно добро начало,
събира ни в цяло,
хайде да погледнем в отсрещното огледало.

Аз съм друга,
ти си променен,
сякаш е някак по-красив ден,
щом ти невинно стоиш до мен.

Очите ти са някак по-различни,
май че блясък виждам в тях,
охх...
май и моето сърце тупти от страст.

Хора сред нас минават
и като влак бързо отминават,
ти забеляза ли ги,
или очи от мен не отлепи.

Спокойно,
нищо няма да се развали,
аз до теб ще съм, знаеш, нали...
напред погледни.

Назад спомените отминават,
скоростно си заминават,
оставам само аз,
моите очи, пръсти и власт.

Запленен си от това,
аз също от твоята добра душа,
мечти създава една сълза,
която крещи, че иска с теб да е до края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Глория Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...