29 сент. 2010 г., 20:39

Един за друг

1.3K 0 2

Толкова непознати сме почти,
когато заедно сме, мълчим,
но един за друг наум говорим си,
сякаш от векове съдба събира ни.

И променя ни,
светът започва отначало,
любовта дава ни едно добро начало,
събира ни в цяло,
хайде да погледнем в отсрещното огледало.

Аз съм друга,
ти си променен,
сякаш е някак по-красив ден,
щом ти невинно стоиш до мен.

Очите ти са някак по-различни,
май че блясък виждам в тях,
охх...
май и моето сърце тупти от страст.

Хора сред нас минават
и като влак бързо отминават,
ти забеляза ли ги,
или очи от мен не отлепи.

Спокойно,
нищо няма да се развали,
аз до теб ще съм, знаеш, нали...
напред погледни.

Назад спомените отминават,
скоростно си заминават,
оставам само аз,
моите очи, пръсти и власт.

Запленен си от това,
аз също от твоята добра душа,
мечти създава една сълза,
която крещи, че иска с теб да е до края.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Глория Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...