14 jun 2007, 12:37

Единствен

  Poesía
726 0 6
В сълзи обляна, шепна твойто име,
на Бог се моля да се върнеш ти
и пак с усмивка да ме стоплиш,
за мене мили всичко си.

Но телефона пак мълчи във мрака,
не се обаждаш ти.
Къде сгреших, дори не каза,
нима забрави нашите мечти?

И студ в сърцето ми нахлува:
без теб не мога на света.
От спомени щастливи и мечти красиви
всичко в мен пулсира и боли ме,
моля те, ела и прегърни ме.

Душата ми без теб - ранена птица,
небе не ще намери никога,
единствено във твоя свод, любими,
тя може да намери свобода.

В сълзи обляна, шепна твойто име,
от болка искам да крещя
и много силно ще извикам:
"За мен си ти единствен на света!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...