Единствен
на Бог се моля да се върнеш ти
и пак с усмивка да ме стоплиш,
за мене мили всичко си.
Но телефона пак мълчи във мрака,
не се обаждаш ти.
Къде сгреших, дори не каза,
нима забрави нашите мечти?
И студ в сърцето ми нахлува:
без теб не мога на света.
От спомени щастливи и мечти красиви
всичко в мен пулсира и боли ме,
моля те, ела и прегърни ме.
Душата ми без теб - ранена птица,
небе не ще намери никога,
единствено във твоя свод, любими,
тя може да намери свобода.
В сълзи обляна, шепна твойто име,
от болка искам да крещя
и много силно ще извикам:
"За мен си ти единствен на света!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
