В сълзи обляна, шепна твойто име,
на Бог се моля да се върнеш ти
и пак с усмивка да ме стоплиш,
за мене мили всичко си.
Но телефона пак мълчи във мрака,
не се обаждаш ти.
Къде сгреших, дори не каза,
нима забрави нашите мечти?
И студ в сърцето ми нахлува:
без теб не мога на света.
От спомени щастливи и мечти красиви
всичко в мен пулсира и боли ме, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up