8 ene 2019, 20:34

Единствен

  Poesía
2.5K 13 26

 

За тебе, който ме харесваш 
дори със семпли дрехи на гърба,
без грим и в смешната прическа 
на калпавия ми фризьор - съня...   

За тебе, който се преструваш, 
че нищо, нищичко не ти тежи,
да не отроня с хлипащите струни 
онези тежки нотички-сълзи...   

За тебе, който ме намираш 
изгубена в мисловната ми тишина 
и по сърдечни паузи разбираш 
което нямам силите да изрека...   

За тебе, който ме отвеждаш 
в така чудати, смели светове, 
с' замах където младостта загребва 
от хоризонта с орлови криле...  

Ще облека най-нежната си рокля
и пръсна щедро звънкия си смях,
словесните клокочещи потоци; 
ще се завръщам пак на този свят.   

За тебе само, който ме даряваш 
с безпрецедентна свобода 
и си правдиво мое себеогледало - 
ще бъда истинска; и по-добра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...