Единствен
Молех времето да излекува,
болката, че не си до мен,
още чувствам бащината ти закрила,
като летен бриз във зимен ден!
Спомените бавно избледняват,
връщам се с любов към тях,
детството безгрижно преживявам,
търсейки отново твоя смях.
Татко, как исках аз да ти покажа,
- обичта,
преди последния ти дъх.
Де да можех аз да ти изкажа
и благодарността.
Обещах си, че няма да плача,
защото аз знам,
вечността,
бащината обич съхранила е,
за мен – любящата ти дъщеря!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Георгиева Todos los derechos reservados
