13.04.2022 г., 6:53 ч.  

Единствен 

  Поезия
621 0 1
Молех времето да излекува,
болката, че не си до мен,
още чувствам бащината ти закрила,
като летен бриз във зимен ден!
Спомените бавно избледняват,
връщам се с любов към тях,
детството безгрижно преживявам,
търсейки отново твоя смях.
Татко, как исках аз да ти покажа,
- обичта,
преди последния ти дъх.
Де да можех аз да ти изкажа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??