Сърцето ми тупти, тупти.
Чака твойте устни,
но надали ще ги почувства,
щом няк'ва друга харесваш ти.
Сърцето ми лудува.
Чака твоите прегръдки,
чака твоята усмивка,
твоята милувка.
Но докога така?!?
Щом харесваш нея,
а аз съм сама в пустинята,
чакам и беснея...
Но защо така се случи,
никой не сполучи.
Аз те загубих,
не те намерих.
Дните се минаваха,
седмиците - увеличаваха.
Но докога така,
щом теб те няма?!?
Сърцето ми гори,
на пепел става!!!
А теб все още те няма...
И останах в пустинята сама,
чакаща твоята прегръдка...
© Силвия Григорова Todos los derechos reservados