Обичам те толкова много,

че ако беше картина,

над образа ти ореол щях да сложа,

на светица, майко любима.

Ти, която макар и ранявана,

в залез и изгрев над мене си бдяла,

и мразена и обичана,

за мене всичко си дала.

Ти единствена подкрепа и истина,

луна в непрогледните нощи,

за моите болки си страдала

и до мене си още и още.

Ти слънце за мен незалязващо

и небе по-синьо от синьото,

гласът ти докосва ме галещо

и прощава дори непростимото.

Толкова много обичам те

и макар вече голямо момиче,

оставаш орлица за мене,

а аз твоето мъничко птиче.