Единствена
882
0
1
Обичам те толкова много,
че ако беше картина,
над образа ти ореол щях да сложа,
на светица, майко любима.
Ти, която макар и ранявана,
в залез и изгрев над мене си бдяла,
и мразена и обичана,
за мене всичко си дала.
Ти единствена подкрепа и истина,
луна в непрогледните нощи,
за моите болки си страдала
и до мене си още и още.
Ти слънце за мен незалязващо
и небе по-синьо от синьото,
гласът ти докосва ме галещо
и прощава дори непростимото.
Толкова много обичам те
и макар вече голямо момиче,
оставаш орлица за мене,
а аз твоето мъничко птиче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Стоянова Всички права запазени
