4 dic 2020, 8:31

Единствена за мен

1.3K 0 0

Когато най-малко я очакваш и те връхлита.

Когато сигурен си в нея, тя ще те изпита.

Когато търсиш я все я няма.

Но да я изпиташ, ще ти трябва да повярваш.

Това нарича се любов.

 

Една любов я срещнах на шега.

Една любов, но истинска за мен е тя.

Ти накара ме да вярвам в любовта. 

Защото аз се бях отказал от чувство като това.

Ти си тази моя истинска любов, която толкова я търсех в този свят суров.

Ти си огледалото на моята душа.

Само ти и никоя не може да го промени това.


 

За такава истинска, каквато си за мен, ще трябва да покажеш колко влюбена си в мен? 

Не я очаквах, но при мене тя дойде и покори го моето сърце.

Истинска любов изпитвам аз към теб. 

Защото се заклевам, че обичам само теб. 

Цял живот ще ти го показвам, че за мен си ти единствена ще го доказвам.

 

Във мига, във който аз те зърнах, времето за мене сякаш спря.

В този миг за мене беше ясно, че със теб сме се родили за да бъдем заедно на света.

Всеки следващ ден те аз обичам, повече отколкото предишния за мен.

И с това накрая ще докажа, че наистина за теб съм аз роден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Александров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...