8 feb 2008, 17:42

Единствената мечта

  Poesía » Otra
1.6K 0 5

На прага ми студен лежи тъгата,
на леглото ми до мен е самотата,
дъждовни капки миг след миг
се сипят по паважа с леден вик.

Ах, как искам да целуна небесата,
намръщени от студ жесток,
да почувствам болката на красотата,
да потъна в сън дълбок,

а вместо туй, съсипана, но млада,
затворена лежа,
защо в проклет затвор превърна се
единствената ми мечта.
                        02.02.08

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е,често мечтите не само че са затвор,но и убиват истината.

    дъждовни капки миг след миг
    се сипят по паважа с леден вик.
  • Прекрасно е! Доста талант има в теб, Джу! Продължавай все така! Доста си млада и талантлива. Пожелавам ти да продължаваш да твориш и да не спираш да мечтаеш! Нека стиховете ти дастигат до душите на хората!!! Поздрави!
  • мерси за коментарите, радвам се че ви допада
  • Наистина е тъжно,но и красиво.Харесва ми!Браво
  • Тъжно!Поздрави за стиха,Джу!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...