8 февр. 2008 г., 17:42

Единствената мечта

1.6K 0 5

На прага ми студен лежи тъгата,
на леглото ми до мен е самотата,
дъждовни капки миг след миг
се сипят по паважа с леден вик.

Ах, как искам да целуна небесата,
намръщени от студ жесток,
да почувствам болката на красотата,
да потъна в сън дълбок,

а вместо туй, съсипана, но млада,
затворена лежа,
защо в проклет затвор превърна се
единствената ми мечта.
                        02.02.08

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е,често мечтите не само че са затвор,но и убиват истината.

    дъждовни капки миг след миг
    се сипят по паважа с леден вик.
  • Прекрасно е! Доста талант има в теб, Джу! Продължавай все така! Доста си млада и талантлива. Пожелавам ти да продължаваш да твориш и да не спираш да мечтаеш! Нека стиховете ти дастигат до душите на хората!!! Поздрави!
  • мерси за коментарите, радвам се че ви допада
  • Наистина е тъжно,но и красиво.Харесва ми!Браво
  • Тъжно!Поздрави за стиха,Джу!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...