На прага ми студен лежи тъгата,
на леглото ми до мен е самотата,
дъждовни капки миг след миг
се сипят по паважа с леден вик.
Ах, как искам да целуна небесата,
намръщени от студ жесток,
да почувствам болката на красотата,
да потъна в сън дълбок,
а вместо туй, съсипана, но млада,
затворена лежа,
защо в проклет затвор превърна се
единствената ми мечта. ...