beauty_darkness (Джу)
18 119
8.02.2008 г., 17:42 ч.

Единствената мечта 

  Поезия » Друга
1229 0 5

На прага ми студен лежи тъгата,
на леглото ми до мен е самотата,
дъждовни капки миг след миг
се сипят по паважа с леден вик.

Ах, как искам да целуна небесата,
намръщени от студ жесток,
да почувствам болката на красотата,
да потъна в сън дълбок,

а вместо туй, съсипана, но млада,
затворена лежа,
защо в проклет затвор превърна се
единствената ми мечта.
                        02.02.08

© Джу Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е,често мечтите не само че са затвор,но и убиват истината.

    дъждовни капки миг след миг
    се сипят по паважа с леден вик.
  • Прекрасно е! Доста талант има в теб, Джу! Продължавай все така! Доста си млада и талантлива. Пожелавам ти да продължаваш да твориш и да не спираш да мечтаеш! Нека стиховете ти дастигат до душите на хората!!! Поздрави!
  • мерси за коментарите, радвам се че ви допада
  • Наистина е тъжно,но и красиво.Харесва ми!Браво
  • Тъжно!Поздрави за стиха,Джу!
Предложения
: ??:??