8.02.2008 г., 17:42

Единствената мечта

Поезия » Друга

1.6K 0 5

На прага ми студен лежи тъгата,
на леглото ми до мен е самотата,
дъждовни капки миг след миг
се сипят по паважа с леден вик.

Ах, как искам да целуна небесата,
намръщени от студ жесток,
да почувствам болката на красотата,
да потъна в сън дълбок,

а вместо туй, съсипана, но млада,
затворена лежа,
защо в проклет затвор превърна се
единствената ми мечта.
02.02.08

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Cursed (Димитрина Иванова)

Е,често мечтите не само че са затвор,но и убиват истината.

дъждовни капки миг след миг
се сипят по паважа с леден вик.

2008-02-11T18:06:40+02:00
blacky (Мариета Аргирова)

Прекрасно е! Доста талант има в теб, Джу! Продължавай все така! Доста си млада и талантлива. Пожелавам ти да продължаваш да твориш и да не спираш да мечтаеш! Нека стиховете ти дастигат до душите на хората!!! Поздрави!

2008-02-11T00:40:24+02:00
beauty_darkness (Джу)

мерси за коментарите, радвам се че ви допада

2008-02-08T21:35:43+02:00
Slunchevka (Оля)

Наистина е тъжно,но и красиво.Харесва ми!Браво

2008-02-08T19:11:44+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Тъжно!Поздрави за стиха,Джу!

2008-02-08T17:53:02+02:00