Patricia555 (Патрисия)
12 202
16 abr 2006, 21:12  

Единствено насън 

  Poesía
1816 0 9

Странно е, но сме съвсем сами.
Вървиш към мен, а сякаш си безплътен,
и как със поглед само ме изпепели,
така - като светкавица без тътен!


От твоето докосване изтръпвам,
губя се в пространството и времето,
а настоящето след мен пристъпва
и обратно ми надява стремето.


Мислите блуждаещи отново връща
в плътта ми земна, в светлина превърната.
С ръце от пламък ме прегръщаш,
но се стопявам в тях - мечта несбъдната!


Оставам пак сама в безвремие,
а твоят образ е така далечен...
и осъзнавам, че си бил видение
в съня ми, от събуждане обречен.

 

© Патрисия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??