2 feb 2007, 21:17

Една болезнена дилема

  Poesía
889 0 0
Ти дойде след време и ми каза "Съжелявам!"
и ме накара една дилема да решавам-
дали да ти повярвам пак,отново
или да остана с болката си и да чакам лекарство ново?
Аз мислех да послушам разума си най-добре
или както казват всички да чуя моето сърце?
Осъзнах,че сърцето вече няма глас да извика "Продължи!",
защото ти бе го изцедил до болка,така че силно да започне да кърви.
Послушах разума си,който казваше:"Недей се наранява вече,спри!"
и аз отделих дланта си от твоята със сълзи на очи.
Ти прегърна ме и аз усетих онова различно чувство,заложено във мен-
усетих чувството "душевна смърт" и гниех вече в гроб студен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христиана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...