2.02.2007 г., 21:17

Една болезнена дилема

890 0 0
Ти дойде след време и ми каза "Съжелявам!"
и ме накара една дилема да решавам-
дали да ти повярвам пак,отново
или да остана с болката си и да чакам лекарство ново?
Аз мислех да послушам разума си най-добре
или както казват всички да чуя моето сърце?
Осъзнах,че сърцето вече няма глас да извика "Продължи!",
защото ти бе го изцедил до болка,така че силно да започне да кърви.
Послушах разума си,който казваше:"Недей се наранява вече,спри!"
и аз отделих дланта си от твоята със сълзи на очи.
Ти прегърна ме и аз усетих онова различно чувство,заложено във мен-
усетих чувството "душевна смърт" и гниех вече в гроб студен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...