2 февр. 2007 г., 21:17

Една болезнена дилема

892 0 0
Ти дойде след време и ми каза "Съжелявам!"
и ме накара една дилема да решавам-
дали да ти повярвам пак,отново
или да остана с болката си и да чакам лекарство ново?
Аз мислех да послушам разума си най-добре
или както казват всички да чуя моето сърце?
Осъзнах,че сърцето вече няма глас да извика "Продължи!",
защото ти бе го изцедил до болка,така че силно да започне да кърви.
Послушах разума си,който казваше:"Недей се наранява вече,спри!"
и аз отделих дланта си от твоята със сълзи на очи.
Ти прегърна ме и аз усетих онова различно чувство,заложено във мен-
усетих чувството "душевна смърт" и гниех вече в гроб студен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христиана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...