Една българка

21 sept 2008, 10:49

Poesía » Filosófica

1446 0 24

(на един любим на сърцето ми човек,
защото зная къде е)
Ще стане рано от кревата.
Косата си ще забради.
Ще се умие на чешмата.
Пешкира с нов ще подмени.
Ще се разсъмне - хич не чака,
а тя не може да се спре,
помела двора и сачака,
успяла съчки да сбере.
Ще стори гозбата и млина.
Софрата си ще подреди ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Една българка

Искате да прочетете повече?

Propuestas