ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
21 sept 2008, 10:49

Една българка 

  Poesía » Filosófica
1392 0 24

(на един любим на сърцето ми човек,

защото зная къде е)

Ще стане рано от кревата.

Косата си ще забради.

Ще се умие на чешмата.

Пешкира с нов ще подмени.

Ще се разсъмне - хич не чака,

а тя не може да се спре,

помела двора и сачака,

успяла съчки да сбере.

Ще стори гозбата и млина.

Софрата си ще подреди

и там, пред Девата и Сина,

ще се прекръсти и шепти.

Ще си постави очилата.

Стъклата ще се изпотят.

Над тях погледне към децата

и куките ще полетят.

Денят  и в работа ще мине.

Сизифов труд от пек до мрак,

а пък кахъри край родата

косите и ще посребрят.

Ще свири вятърът в комина.

Щурчетата ще заскриптят.

И ей-оттатък, там, до скрина

спокойно внуците ще спят.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??