Една българка

Sep 21, 2008, 10:49 AM

Poetry » Phylosophy

1448 0 24

(на един любим на сърцето ми човек,
защото зная къде е)
Ще стане рано от кревата.
Косата си ще забради.
Ще се умие на чешмата.
Пешкира с нов ще подмени.
Ще се разсъмне - хич не чака,
а тя не може да се спре,
помела двора и сачака,
успяла съчки да сбере.
Ще стори гозбата и млина.
Софрата си ще подреди ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Една българка

Want to read more?

Random works