Iff (Лидия Александрова)
6 0
21 abr 2013, 10:40  

Една българска майка 

  Poesía
2284 0 2

Не, не пращай ми дъще, пари, 

ако има нужда, ще взема назаем,

не пращай ми пълни торби,

тебе си гледай, напреде върви.

Понякога ми се ще само

да погаля нежно косите ти,

всичко си имам, мойто момиче,

само не мога да зърна очите ти.

Не давай ми празни надежди,

че някой ден ще се върнеш,

знам, че не ти остава време

от работа даже да се обърнеш.

Всеки път, когато ти звънна,

ме караш да изпитвам вина,

от твоето семейство и време

все едно опитвам се да крада.

Но ако може някога само,

прати ми една снимка, мамо,

на моята внучка прекрасна и мила,

която не знае, че теб съм родила.

Иначе нямам нужда от нищо,

не залъгвай ме с приказки излишни,

ела си, щерко, за малко само,

защото утре може мен да ме няма.

 

14.04.2013 г.

 Иф

© Лидия Александрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??