Една българска майка
Не, не пращай ми дъще, пари,
ако има нужда, ще взема назаем,
не пращай ми пълни торби,
тебе си гледай, напреде върви.
Понякога ми се ще само
да погаля нежно косите ти,
всичко си имам, мойто момиче,
само не мога да зърна очите ти.
Не давай ми празни надежди,
че някой ден ще се върнеш,
знам, че не ти остава време
от работа даже да се обърнеш.
Всеки път, когато ти звънна,
ме караш да изпитвам вина,
от твоето семейство и време
все едно опитвам се да крада.
Но ако може някога само,
прати ми една снимка, мамо,
на моята внучка прекрасна и мила,
която не знае, че теб съм родила.
Иначе нямам нужда от нищо,
не залъгвай ме с приказки излишни,
ела си, щерко, за малко само,
защото утре може мен да ме няма.
14.04.2013 г.
Иф
© Лидия Александрова All rights reserved.
