Къде си ти сега,
защо те няма?
Защо не можем да сме двама
влюбени като преди?
Но няма, от мене си далече
и вероятно няма да те видя вече.
Бяха времена прекрасни,
пълни със моменти страстни.
Но настъпиха времена ужасни,
в които аз и ти сме нещастни.
Но замина ти, остави само едно писмо,
а дори не каза сбогом.
Заради теб сега аз страдам много.
Дадох ти всичко, от което се нуждаеш,
дадох ти всичко, каквото пожелаеш.
Но ти изведнъж изчезна
и слънцето във мен залезна.
Друга аз не мога да обичам,
само на теб мога да се вричам.
Но сега като те няма, какво?
Аз съм едно бездушно същество,
останало с една тъга,
че повече не може да те види никога.
Дано само някой ден
се отърва от твоя плен,
да мога отново да обикна
и гордо аз да викна:
"Аз отново съм щастлив,
намерих на живота си мотив".
Но сякаш това е задача непостижима,
мисълта за теб е несломима.
Аз продължавам да си тъгувам
и се моля някой ден да мога
аз пак да те целувам.