19.02.2009 г., 12:44

Една човешка тъга

1.2K 0 1
Къде си ти сега,
защо те няма?
Защо не можем да сме двама
влюбени като преди?
Но няма, от мене си далече
и вероятно няма да те видя вече.
Бяха времена прекрасни,
пълни със моменти страстни.
Но настъпиха времена ужасни,
в които аз и ти сме нещастни.
Но замина ти, остави само едно писмо,
а дори не каза сбогом.
Заради теб сега аз страдам много.
Дадох ти всичко, от което се нуждаеш,
дадох ти всичко, каквото пожелаеш.
Но ти изведнъж изчезна
и слънцето във мен залезна.
Друга аз не мога да обичам,
само на теб мога да се вричам.
Но сега като те няма, какво?
Аз съм едно бездушно същество,
останало с една тъга,
че повече не може да те види никога.
Дано само някой ден
се отърва от твоя плен,
да мога отново да обикна
и гордо аз да викна:
"Аз отново съм щастлив,
намерих на живота си мотив".
Но сякаш това е задача непостижима,
мисълта за теб е несломима.
Аз продължавам да си тъгувам
и се моля някой ден да мога
аз пак да те целувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...