Една, единствена – още
дими и скъсява дните.
Ненужна, излишна,
а все е в мислите.
Целува никотиново устните
и пипалата си впива.
Гали те в нощите,
а ножът наострен забива.
Разумът нейде почива,
а другата ще те довърши!
Лош навик, който в името на живота един ден трябва да се забрави. Никак не е лесно!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados