...Една дума,
една дума е нужна,
за да те върне там.
В онзи тъмница,
в която се чувстваш сам.
Ръцете ти натежават
и осъзнаваш, че си окован,
че не можеш нищо да направиш,
че си ти виновен,
но бягаш, тичаш
към нещо, което 
те чака, те дърпа.
Отпускаш се и
падаш, потъваш в онази
черна празнота и
в очите ти пламъкът изгаснал,
защото вече на дъното си ти.
Затваряш очи и решетки 
пред тебе стоят,
а ти викаш, крещиш,
и чакаш другите да те спасят.
Но сам оставаш, 
гледаш острани, 
че тъмнитата те обгръща
и всичко в илюзия 
се превръща.