5 abr 2008, 18:09

Една жена...

1.1K 0 7
 

Коя си ти? Не те познавам.

Какво изобщо търсиш в мен?

Не виждаш ли, че ослепявам

и няма нищо в моят ден.

 

За бога - дръпни се от тук,

за тебе нищо няма да намеря.

Ти птица си - лети на юг,

че зимата ще те разстреля.

 

След мен не тръгвай, няма път,

отдавна скрих го във забрава.

Сега се лутам в чужда плът

и търся хорската пощада.

 

Защо ме чакаш пред вратата,

със две протегнати ръце.

Със поглед гониш тъмнината

и търсиш моето сърце.

 

Защо ме искаш - аз съм грешен

и плачеш с кървави сълзи.

А после казваш - "Ти си вечен,

обичам те, но ме боли".

 

Защо си толкова добра,

след всяка болка ме прегръщаш.

Защо за мен и след смъртта,

със обич пак ще се завръщаш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прелестен стих!Удоволствие беше за мен да прочета!поздрав!Много ми хареса!
  • Товае едно разминаване в любовта - когато само единият е безнадеждно влюбен. Честно и достойно е да не се отговаря на такава любов само от съвест. Защото и двмата няма да с щастливи.
    Поздрав, Валери!
  • Защото това е жената на живота ти...
    обичаща и всеотдайна! Великолепна творба!
    с обич, Валери.
  • Защо лирическият отпраща любовта, отправена към него?!...Ще се стопи зимата в душата му...Вярвам в това! Поздрав за силния стих!
  • И...защото те обича!
    Силен и въздействащ стих, отново!
    Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...